Бележити българи следвали в Германия и Австрия
1. Христо Явашев - Кристо - Българинът опаковал Райхстага!
Кристо е възпитаник на Софийската художествена академия, после следва в Прага и Виена. Най-известен е с опаковането на сградата на Райхстага в Берлин. През 1995 Опакованият Райхстаг привлече 5 милиона посетители в центъра на Берлин.
2. Петър Хаджи Берович е български лекар, учен-енциклопедист, педагог, философ и естественик. Авторът на първия български буквар - Рибния буквар (1824) - учи медицина в Хайделберг и Мюнхен. В Мюнхен слуша лекциите на Фридрих Шелинг и на Лоренц Окен. През 1831 г. защитава докторат. Автор е на около 20 научни труда.
3. Иван Андреев Богоров (Богоев) е виден български енциклопедист от Възраждането, почетен член на БКД (дн. БАН, 1884). По образование е медик, но се занимава и с промишленост, икономика, стопански въпроси, транспорт, география, журналистика и езикознание. Първоначално следва химия в Лайпциг (1845-47), но завършва медицина в Париж (1855-58). В Лайпциг, издава първия български вестник „Българский орел“
4. Васил Христов Радославов е български политик и народен представител. Два пъти е министър-председател на България — след абдикацията на княз Александър I (1886 - 1887) и по време на Първата световна война (1913 - 1918). От есента на 1878 г. започва да следва право във Виена, по-късно се прехвърля в университета в Хайделберг, Германия, където завършва специалността си в 1882 г. След завръщането си в България е адвокат и се занимава с политическа дейност. Деен член на Либералната партия . През 1884 г. става редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Той е и министър на правосъдието във второто правителство на Петко Каравелов (1884 - 1886)
5. Константин Стоилов Константинов е български политик, един от ръководителите на Консервативната партия, а по-късно на основаната от него Народна партия. Стоилов е 2 пъти министър-председател на България в тежки за България времена. Първо учи в пловдивското епархийско училище, после през 1873 в Робърт колеж в Цариград. По традиция в началото на учебната година учениците от последния клас произнасят слово по свободно избрана тема. Темата на К. Стоилов е "Мълчанието на историята върху българския народ". Със словото си така завладява слушателите, че смайва всички присъстващи, между които има и посланици на велики държави. През1877 Стоилов завършва право в реномирания университет Хайделберг, по- късно прави и докторат по право в същия университет.
6. Драган Киряков Цанков е български политик, почетен член на Българското книжовно дружество. Два пъти е премиер на България и седем пъти народен представител, включително и в Учредителното Велико Народно събрание (1879 г). Председател на XII Обикновено Народно събрание в периода от 22 април 1902г. до 21 август 1903г. Висшето си образование той придобива в известния Виенски Университет, където се отдава на филологически изследвания. През 1852 г издава българска граматика на немски език.
6. Аспарух Лешников, известен с творческия си псевдоним Ари (28 юни 1897 — 31 юли 1978) е български певец, изпълнител на шлагери с международна известност. Наричан е от европейската критика „Рицаря на горното фа“.
През 1920 г. започва да учи пеене при проф. Иван Вульпе, две години по-късно заминава за обучение в Берлин. На изпита за стипендианти в „Щернише Консерваториум“ от над 180 кандидати Лешников попада сред четиримата приети. От 1927 г. е солист в “Charell-Revue chorus”. През 1928 г. постъпва във „Фридрихщадпалас“ — най-големият ревю-театър в Берлин. Същата година става водещ тенор на новосформирания секстет „Комедиен Хармонистс“. Гастролите им не само в Германия, а и в цяла Европа и Америка през 30те години предизвикват истински фурор. Песните на групата са издадени в многохиляден тираж. Изнасяли са концерти за американския президент Франклин Рузвелт и норвежкия крал Олаф.
7. Емануил Иванов (1857-1925) е първият преподавател по физика във Висшето училище в София, тогава само на 32-години. По-късно е и извънреден преподавател по висш анализ, както и титуляр на едноименната катедра, създадена през 1894 г. Завършил е математика и физика в Мюнхенския политехнически университет, един от най- известните и до днес.
8. Професор Рашко Зайков е известен български физик. Завършва математика и физика в Университета в Гьотинген, Германия. После специализира една година теоретична физика при Алберт Айнщайн в Берлин. Рашко Зайков е първият българин, удостоен с престижната Хумболтова стипендия на едноименната фондация. През 1925 година чете лекции в Истанбул. Завръща се в България през 1928 година, работи известно време като асистент в СУ, а след това като учител в София и Павликени. В периода 1942-1944 г. той отново е в Германия, където работи като научен сътрудник в заводите "Фау". Предполага се, че е работил по теоретични въпроси, свързани с атомната бомба.
- Първата жена - хабилитирано лице в Софийския университет е докторът на Виенския университет (1923) Елисавета Карамихайлова (1897-1968), С научните си публикации от Виена проф. д-р Е. Карамихайлова е сред пионерите на ядрената физика в света
- Иван Николов Странски е български учен, основател на българската школа по физикохимия и считан за "баща" на кристалния растеж. Защитава докторска дисертация в Берлин при Паул Гюнтер върху рентгенова спектроскопия.
По покана на Валтер Косел за съвместна работа в Бреслау, заминава за Германия през 1941. През войната участва в разработки, например, за предотвратяване на образуването на ледени кристали върху немските самолети.
След капитулацията на немците, Странски става ръководител на Катедрата по физикохимия в БТУ в западен Берлин. Полуунищожен от бомбардировките, чрез усилията на Странски, БТУ е от малкото университети в Германия, открили учебна година още през 1945. В периода 1948-49 е декан на факултета по общи и инженерни науки, а след това ректор и заместник-ректор на БТУ. През 1953 става директор на Фриц Хабер институт (новото име на Кайзер Вилхелм институт), пост, който са заемали Макс фон Лауе и Алберт Айнщайн.
Иван Странски е член е на научните академии в Гьотинген (1939), Бавария (1959), Ню Йорк, Шведската академия на науките. Хоноруван сенатор на БТУ на Западен Берлин (1962). Неговото име носят два научни института — Институтът по физика и химия към БТУ и Институтът по металургия в Оберхаузен. Носител на два ордена "Кирил и Методий" и редица международни отличия.
