Студент в Хайделберг - сбъдната мечта /http://www.uni-heidelberg.de /
Хайделбергският университет, известен още като универитет „Рупрехт- Карл”, е най -старият в Германия.
На 23 октомври 1385 г. университетът получава учредителна грамота от папа Урбан VI, с което става 3-и университет в границите на Свещената Римска империя, след тези в Прага и Виена. Създаден е през 1386 г. от княза на Курпфалц Рупрехт I векове наред има само 4 - ри факултета, в които се изучават теология, медицина, право и философия. През 1890 г. великият херцог на Баден, Карл Фридрих, реформира университета, като допълнително изгражда отделен 5-и факултет по природно-естествени науки. Освен това университетът става държавен и се финансира директно от херцозите на Баден. В чест на създателя и на реформатора му университетът се казва и до днес Университет „Рупрехт-Карл“. През 1969 г. университетът вече има 16 факултета. Днес, след последната реорганизация на университета през 2002 г., той разполага с 12 факултета - философски, по клинична медицина, по стопански и социални науки, поведенческа и емпирична културология, математика и информатика, химия и геология, физика и астрономия, както и биология.
Университетът променя неколкократно местоположението си в града, докато най-сетне през 1711 г. е построена съществуващата и до днес университетска сграда. През 1931 г. във вътрешния двор е вдигнато разширение, наречено Новият университет. Наблизо е и красивата сграда на библиотеката, в която се съхраняват около 2 млн. тома книги, част от които са ценни стари екземпляри.
Сред най-видните абсолвенти на университета се нареждат имена като бившият канцлер Хелмут Кол, политиците Лотар Биндинг, Йоханес Юунг, Уте Фогт, Димитрис Тасос, Панайотис Канелопулос, Йозеф Гьобелс, Александрос Папанастасиу, гръцкият крал Константинос I, философите Карл Ясперс, Хегел, Георгий Острогорски, икономистът Алфред Вебер, химикът Фриц Хабер, юристът Паул Кирххоф, основателят на Дойче Банк Георг фон Сименс, романистът Ото фон Герике, социологът Макс Вебер, руският поет Осип Манделщам, физиците Кристиян Майер и Роберт Пол, политолозите Манфред Шмит, Клаус фон Байме, математичката София Ковалевска и много други.
България също има големи традиции, като тук са следвали и много български възрожденци и държавници като Петър Берон, Александър Танев, Васил Радославов, Константин Стоилов, Стоян Данев, Спиридон Палаузов. През 1948 г. Иван Дочев защитава тук докторската си дисертация, ставайки доктор по право на университета.
До наши дни, университетът е дал на света 8 Нобелови лауреати.
